Запознайте се с Боряна Ангелова !

Боряна Ангелова е преподавател в UP! school. Завършила е специалност Минало и съвремие на Югоизточна Европа в Софийски университет "Св. Климент Охридски", където е имала възможността да прави преводи за научно-популярни сайтове. Изучавала е английски, турски, румънски и сърбо–хърватски. Успява да печели любовта на деца и родители с нейното отношение и професионализъм.

 

 Вие сте преподавател в UP! School почти от създаването му. Какво бе първото Ви
впечатление?

Атмосферата е първото нещо, което ме грабна! Сайтът и снимките, които разгледах преди това, показваха една много продуктивна и креативна среда, но нищо не може да се сравни с енергията, която усетих, когато влязох в училището. Това е място преди всичко на вдъхновение, развитие, грижа и уважение – неща, които правят ученето не само процес, а пълноценно преживяване.

 От колко време преподавате на деца?

Преподавам английски език от началото на 2014 година и в този смисъл наистина онази нова година донесе за мен едно ново начало и радост.

Не всички знаят, че професията преподавател е призвание, нещо което или носиш в себе си, или не. Вие кога открихте това за себе си?

  Мечтаех да преподавам от времето, когато прочетох „Малки жени“ на Луиза Мей Алкот, но не е имало конкретен момент, в който да си кажа, че това е призванието ми. Всеки ден си доказвам, че именно това трябва да правя – силата си получавам, когато с колегите ми обменя идеи, когато ги прилагаме и виждам резултатите в усмивките на децата и в увереността им в собствените им знания и способности. Мисля, че всеки преподавател открива мисията си всеки ден и всеки ден попива сила и вдъхновение от средата, която сам изгражда в училище.

 Коя част от преподаването Ви е най-любима?

  Не е точно любимият ми момент, но мислено често сравнявам как учениците ми идват при мен и в какво настроение си тръгват. Това е един от най-силните ми мотиватори.

 

Защо?

  За мен е важно всичко, което се е случвало през деня, да мине на заден план и децата да се потопят в урока, който съм им подготвила. Ако си тръгнат от час забравили за тревогите си и обсъждащи какво им се е случило току-що, считам, че съм успяла и съм уверена, че знанията и уменията, залегнали в основата на часа, са пълноценно усвоени.

Кое е нещото, което бихте искали да промените в  образователната ни система?

Много практики трябва да бъдат променени, за да бъде държавното образование наистина ефективно. Учебните планове, по които се работи, са тромави, нереалистични и излишно натоварени с теоретична информация. Но за мен е най-важна промяната на начина, по който учителите работят с децата. Трябва повече да се взимат предвид индивидуалните нужди, способности и развитие на учениците. Често се случва нивото на преподаване да се съобразява с масата ученици и да развива доста ограничен набор от умения. Така много често не само част от учениците са пренебрегнати, но и добиването на знания и умения се ограничава, което в бъдеще осакатява способностите на децата. В тази връзка материалът трябва да е с по-широк спектър, учителят да следи за практическото му усвояване и приложение в реални условия и в различен контекст.  

Работата с деца понякога може да бъде много натоварваща. Резултатите не винаги идват бързо и това често се отразява на настроението на учителя и неговата мотивация. Какво Ви кара да сте винаги усмихната и положително настроена към децата?

Във всяка професия има напрежение, но истината е, че когато вляза в час всичко друго отива на заден план и ми е много лесно да се откъсна от всичко останало. Да преподаваш е занимание с толкова много измерения, че не остава време да мислиш за друго, освен за децата и всички неща, които заедно правим в час.

DSC01495.JPG

 Каква роля трябва да имат родителите в учебния процес според Вас?

  Образователната практика в страната ни допуска грешката да подценява и ограничава ролята на родителите в учебния процес. А тя е огромна. Родителите са тези, които създават на първо място подходяща среда, в която децата да учат – тишина, спокойствие и удобство. Те създават емоционалната атмосфера – едно дете няма как да учи, ако не е отпочинало, спокойно и заредено с енергия. Родителите са тези, които много преди който и да е преподавател създават и възпитават принципи в децата си като например отговорност, самостоятелност и инициативност. Те са тези, които трябва да създадът ред в сложния живот на един ученик и да балансират иначе нелекия график, който има всяко дете в днешно време. Родителите трябва да бъдат най-голямата подкрепа на децата си и в контекста на ученето, това най-добре става по два начина. Първо, следене на самостоятелната работа на детето вкъщи – много е важно  ако на детето нещо му е трудно, то да получи подкрепата на родителя, за да се научи да приема предизвикателствата със спокойствие. На второ място родителите трябва да знаят, че всеки учител е преди всичко техен партньор в една обща цел – пълноценното израстване и личностно развитие на детето. Когато родителите знаят какво се случва в час, а учителите – какво споделя детето у дома и как се справя с поставените задачи, няма как обучението да не е ефективно.

Какви са магическите съставки за добро обучение по английски език за деца?

  Магията идва, когато учителят покаже на децата, че английският е средство – още един способ за тях да се забавляват, да се състезават, да изразяват себе си, да получават признание, да комуникират и да се развиват. В момента, в който езикът престане да бъде самоцелно зазубряне на думи и правила и влезе в употреба, той става естествена част от живота им. Именно това определя ефективността на обучението – реалната приложимост. Динамиката, разнообразието и творческата свобода в часовете позволяват на децата да се отпуснат, да практикуват активно и действително да се учат, забавлявайки се.

 Нека навлезем малко и в личния свят на един преподавател. Какво обичате да правите в свободното си време, когато около Вас няма група дечица?

  Свободното си време запълвам със съвсем обикновени неща, но откривам най-голямо спокойствие в четенето, писането и оцветяването.

 Коя е любимата Ви детска книга?

  „Тим Талер или продаденият смях“ на Джеймс Крюс.

 Какво дете сте били?

  Бях много срамежливо дете. Много обичах да чета и изобщо не ме биваше в спортовете  :D.

 Ако може да избирате една възраст, на която да останете за цял живот, каква би била тя?

Май всеки понякога си мисли, че иска да се върне в детските години :D! Но съм толкова щастлива точно тук и точно сега, че бих избрала отново настоящето. 

И последно- пожелайте нещо на децата, които са наши настоящи и бъдещи ученици.

Всеки победител първо е имал смелостта да опита и провалът не го е плашел. На всички деца желая винаги да бъдат безстрашни, смели и дръзки!